Гледам с разочарование тези протести изминалите дни, няма желание у никого.На какво се дължи тази пасивност у българския народ. Когато служех в армията всички се чувствахме способни да бъдем лидери и често обсъждахме какво ще правим като се върнем към цивилния живот. Често тема беше канавката, в която се намира държавата и как можем лесно просто да организираме хората на протест и всичко да потръгне в правилната посока. Но сега виждам нещата от преспективата на простите хора, те са прекалено заети с обикновения живот. По-голям смисъл има да похабиш енергия за работа, от където ще се получи резултат (като пари или опит) отколкото нещо толкова несигурно като протест. И моите приоритети са първо да се изуча във Винса, след това да намеря възможно най-скъпоплатената работа и после ще видим. Ами семейство? Ами дом и кола? Протести ли - няма време за тях. В България само стачки преобладават. Проблема с протестите е отговорността, народът търси кой носи отговорност за проблемите. Но в България няма подобно положение, никой реално не носи отговорност, отговорност се поема. Чак когато стане белята и трябва да има виновен всички трескаво търсят не кой е трябвало да носи отговорността, а кой да я поеме.